– Д-р Ненков, имате афинитет към автомобилите. Защо според Вас хората стават нервни и агресивни, когато седнат зад волана?
– Биологично ние не сме създадени да се движим с висока скорост. Най-бързият човек, когато тича, развива няколко десетки километра в час. Зад волана обаче изпадаме в нетипична за нас ситуация, която изисква изключително съсредоточаване. Това натоварва психиката.
От друга страна, за много водачи е важно да се доказват – да покажат, че струват повече от дрехите, които носят или автомобила, който карат. Затова карат по-бързо, изпреварват рисково по две-три коли – без реален практически смисъл. Ако добавим и алкохол, нещата стават още по-опасни – тогава човек започва да се чувства безсмъртен.
– При състезателите във Формула 1 и MotoGP нервната система се адаптира към високите скорости. Това не важи ли и за обикновения шофьор?
– Не. Това важи единствено за професионалистите. Пилотите във Формула 1 и MotoGP са изключително подготвени. Гледал съм състезания в MotoGP – при 300 км/ч пулсът им дори не се повишава съществено. Те са тренирани за това. Но не можем всички да караме самолети. Обикновеният човек не е подготвен за подобни скорости, независимо от самочувствието си.
– Често родители подаряват на пълнолетните си деца много мощни автомобили. Как гледате на това?
– Има родители, които са неглижирали децата си през годините, а след това компенсират с автомобил от 300 конски сили. Това не ги прави по-добри родители. Напротив – така детето може да се убие или да се превърне в убиец. Ако наистина сме готови на всичко за децата си, няма да ги поставяме в подобен риск.
Проблемът е, че хората вярват, че лошото се случва на другите. Ако не са го преживели лично или техен близък не е пострадал, им се струва имагинерно.
Това вече е обществен проблем.
– Виждате ли дехуманизация в обществото ни?
– Да, категорично. Времената са трудни, много хора са зле образовани и фокусирани върху оцеляването. Винаги някой друг е виновен. Личната отговорност е белег на зрялост. Ако започнем да я поемаме, много неща ще се променят. Дехуманизация има и тя се усеща.
– Имал ли сте момент зад волана, който Ви е накарал да преосмислите поведението си?
– Не един или два. Всеки шофьор постоянно попада в рискови ситуации. С годините обаче помъдрях. Преди реагирах остро, ако някой зад мен ми присветне на магистралата. Днес веднага му правя път. За мен това означава, че този човек е способен на всякаква беля. По-добре да го пусна и да предпазя себе си и семейството си.
Това е правилната реакция – мисъл за максимална безопасност.
Професията ми също ме научи на нещо важно. Налагало ми се е да се движа със специален режим из София и страната. Единственият момент, в който наистина трябва да се бърза, е когато на някого му е спряло сърцето. Не когато искаме да сме първи на светофара.
Често пътувам по пътя София – Самоков и съм виждал изключително рискови изпреварвания. Хората с мощни и скъпи автомобили трябва да бъдат пример. Тийнейджърите гледат. Ако виждат лъскава кола да изпреварва безразсъдно, си казват: „И аз така ще карам, когато имам такава кола.“ Това е опасно послание.
– До каква степен спешната помощ у нас е адекватна при ПТП и как трябва да реагираме?
– Спешната помощ в България не е лоша и разполага с добри ресурси. Най-важното при пътнотранспортно произшествие е първо да се обадим на 112. Не бива веднага да се впускаме в помощ, ако не сме обучени – можем да навредим повече, отколкото да помогнем. След сигнала към 112, ако знаем какво правим, можем внимателно да окажем съдействие.
Цялото видео в линка: https://www.youtube.com/watch?v=HHudev_JXFw&t=141s